ПРИМОРСКО

Примо̀рско е град в Югоизточна България на Черно море. Градът се намира на 60 км от международното летище Сарафово – гр. Бургас, а на 3 км е разположено локално летище Приморско, за малки самолети с дължина на пистата 950 м. Градът е административен център на Община Приморско. Приморско е обявен за национален туристически морски курорт през 1953 година.
Туризмът и обслужващата го сфера са най-динамично развити в структурата на общинската икономика. Предлагат се условия за различни видове туризъм - не само рекреационен, но и културен, селски, риболовен, ловен, спортен, екотуризъм и др. Природата е дарила Приморско с разнообразни и уникални природни ресурси. От първостепенно значение за развитието на туризма са плажовете с обща площ 1045 хил. кв. м., отделно само защитените дюни са 523 хил. кв. м.
Всяка година Приморско е посещавано от милиони чуждестранни и български туристи. Градът е предпочитана дестинация заради благоприятния климат, красивата си природа, историческите и културни паметници на негова територия, гостоприемното местно население и не на последно място различните атракции предлагани на туристите, които го правят подходящ както за спокойна семейна почивка, така и за интензивна почивка с много партита и емоции. Инфраструктурата на Приморско е добре оформена, има редовни автобуси до съседните курорти и градове, редовна линия до столицата и редица дестинации в чужбина, аквапарк, ресторанти предлагащи българска традиционна кухня, заведения за бързо хранене, пицарии, кафенета, барове, дискотеки, бистра, снек барове и магазини. Атракции като кайт сърф, водни ски, водни пързалки, сърф, скутери, джетове, риболов, разходка с лодка и яхта, плажен волейбол, тенис кортове и много други са само част от забавленията за почиващите туристи.

Резерват Ропотамо

Един девствен свят от лонгозни гори, пясъчни дюни и блатни цветя. Тук се намира резерватът „Ропотамо”, обявен за такъв през 1940г. Той се простира от двете страни на едноименната река върху 1000 ха площ. В състава му влизат по-малките резервати: „Аркутино - блато-лагуна с богати растителни видове, Змийски остров - известен с кактусите си и змиите, Морски пелин - по името на билката морски пелин, която вирее тук и се използва във фармацията, и Водни лилии - обхваща своеобразна лилиева градина в старото речно корито. Река Ропотамо е дълга 50 км и е се образува от реките Росенска и Церовска, извиращи от Странджа. Горното й течение е сладководно, а с приближаването й към морето става соленоводно. Обвитите в сочна зеленина брегове се редуват с пясъчни дюни и интересни скални образувания. Тук в долното течение речните води са спокойни и дълбоки, на места образуват тучни ливади и мочурища, обрасли с тръстика, перуники и лиани. Малко преди устието на Ропотамо бреговете й оформят живописен лиман, заобиколен от лонгозни гори и множество увивни растения. В по-плитките участъци край брега и близо до речните езера растат нежни водни лилии, перуники и тръстика. В резерват „Ропотамо” се намират много редки животински и растителни видове, някои от които са включени в Червената книга на България. Установено е тукашното местообитание на 226 вида птици, между които бекаси, чинки, дроздове, гривести и речни рибарки, дъждосвирци, диви гъски, пойни и неми лебеди, чапли, пеликани, патици, морски орли, ястреби, лешояди и др. Оттук минава и източноевропейският път на прелетните птици Виа Понтика. От бозайниците са регистрирани 50 вида: благороден елен и лопатар, сърни, муфлони, видри, лисици, чакали и др. Тук се пазят около 11% от растителните видове, включени в Червената книга на България. Всички тези природни богатства, съхранени в приказното ропотамско крайбрежие, могат да се видят отблизо с лодка по реката. Друга възможност за опознаване на околността е възможна от 2003 г., когато тук е открит посетителски център, оборудван със зала за демонстрации и достъп до пълна информация за района на резервата. Край р. Ропотамо се извисяват много причудливи скали, вдъхновявали човешкото въображение столетия наред. Най-популярна измежду тях е т.нар. Лъвска глава, която е обявена за природен феномен през 1947 г. Всъщност това са множество скални късове, които оформят образа на лъвска глава в профил. Съществуват няколко поверия за този скален масив, приличащ на египетски сфинкс. Според едно от тях на върха на скалата се намира дълбок кладенец, в който е затрупано златно съкровище. То било скрито тук от прочутия хайдутин Вълчан войвода, който примамил натоварен със злато турски кораб в устието на реката и го подпалил. На името на този войвода е кръстено калето, където се намира Лъвската глава – Вълчаново кале.Според някои археолози пък тук се е намирала тракийската крепост Ранули, а скалният лъв е бил неин пазител.

Беглик таш

Тракийско светилище-обсерватория Беглик таш. Разположени сред склоновете на Маслен нос кръг от огромни камъни, през които в моменти на слънцестоене и равноденствие преминават слънчевите лъчи, образувайки своеобразен календар. Беглик Таш е открит през 2003 г. и това е най-старото намерено досега тракийско мегалитно светилище по нашето Черноморие и Югоизточна Тракия. То е съществувало от края на бронзовата епоха (XIII век пр. Хр.) и според археологическите проучвания в него е кипял активен живот до идването на първите християни по тези земи. Беглик Таш се разстила на площ 12 декара и представлява огромен кръг от камъни, положени върху скална повърхност. Големите скални късове, някои от които са с височина 9 метра, са частично обработени от човешка ръка и подредени в невероятни форми. Мястото е било обожествявано от древните траки. Тук те носели дарове за боговете и така постепенно го превърнали в светилище. С течение на времето построили жилища за жреците, които го обслужвали.
Светилището се свързва с култа към Богинята-майка, плодородието, орфическото посвещение и обезсмъртяването на Хероя. Има намерени полускъпоценни камъни, за които се смята, че са били принасяни като дарове на Богинята-майка. Интересно е, че в запазения жертвеник няма следи от принесени жертвени животни, а са открити семена от смокини, сливи, жито и просо. Наблизо до олтара се намира каменният трон, на който е седял владетелят или жрецът. Върху камъните има издълбани дупки, които при слънцестоене пропускат слънчевите лъчи, които огряват тези точки. Камъните изпълнявали и функцията на часовник. Слънчевата светлина, която пада от главния олтар, разделя деня на шест равни части.
Смята се, че светилището Беглик таш е направено през XIV век преди новата ера и не е спирало да функционира до V век от новата ера. Това място е било притегателно за траки, римляни и гърци в различните епохи на своето функциониране. Смята се също така, че върху скалното ложе са се събирали в ритуален съюз върховният жрец и върховната жрица. Ваните, които се намират около ложето, са служели за напълване с вода, олио, мляко и вино. Виното е символизирало земята, олиото - огъня, млякото - въздуха и така са се събирали четирите стихии.